Нашата основна концепция е да „разбием“ остарелите разбирания относно дисциплината и отглеждането на подрастващите. За нас е важно да се намират в среда, която не толерира агресията – не критикуваме в ситуации на грешки, а с умерени изрази и спокоен тон обясняваме случилото се, поощряваме действия и думи, които сформират правилен поведенчески етикет, стараем се да моделираме хигиенни норми.

Вярваме, че годините от раждането до начална училищна степен са основополагащи за развитието и възприятията, затова ние не просто отглеждаме и пазим Вашите деца, а формираме у тях поведенчески и личностни качества, които да могат да използват през целия си живот.

За цялостното предучилищно възпитание е характерна социална приобщеност към емоционалната ангажираност на детските стимули. Децата демострират социалната си насоченост чрез различни дейности. Нашето поведение, това как се държим, какво правим или какво не правим в определени ситуации също оказва влияние на емоционалното състояние и мисленето. Ако останат непроменени отрицателните модели на мислене и поведение могат да доведат до депресия и тревожност-до различни леки или тежки емоционални проблеми. Затова за нас е от изключително значение да представяме модели на поведение – педагог – ученик които изключват повишаването на тон или използването на физическа сила при възникнали проблемни ситуации, а вместо това вникваме в проблема и изполваме обяснения, метод на „обратната ситуация“ – „Представи си,ако ти си на мястото на…“. Това се случва чрез използване на прости и ясни изречения, поставяне на детето във въображаема „обратна“ ситуация, за да може да почувства какво се е случило. Вярваме, че виковете и караниците не успяват да възпитат нищо друго, освен страхопочитание, но то, от своя страна, понякога води до „правене на инат“, затова не изполваме този така разпространен модел. Ние сме приятели с нашите деца – когато човек таи позитивни, приятелски чувства към другите, то тогава той не изпитва нужда да прави напук, не пази в себе си негативизъм и лоши чувства, а иска да разговаря, да помага и да участва пряко в процеса на социално приобщаване.

В най-голяма степен поведенческата култура се позовава на промените, които настъпват в емоционалното развитие на детето. Възприемането на ново знание, социално общуване, планиране и оценяване на дейността – всички тези прояви показват динамиката на изграждане на емоционалния статус на детето. Емоцията, сама по себе си, е цел, тъй като постигането на потребности е свързано с емоционалния резултат, който утвърждава стремежа на детето за самореализация. По развитието на емоциите може да се определи темпът на развитие на детето.